През 1870 г. – Изложение, което пробужда индустриалния дух

През 1870 г. в Русчук (днешен Русе) се провежда първото изложение на местната индустрия и земеделско производство в България. Това събитие, инициирано като част от реформите на Мидхат паша, не само представя постиженията на местните производители, но и става катализатор за икономическия подем на региона. В същата година започва и дейността на първата фабрика за алкохолни напитки, основана от Г. Петру – знак за амбицията и иновативния дух, които пробуждат местната икономика.

Построяването на първият метален кораб в България

·        „Русенска корабостроителница“ ЕАД е основана през 1881 година. Тогава в Русе е построен първият български метален плавателен съд - корабът "Бот 1". Той е бил с дължина 16 метра, широчина - 3 метра и водоизместимост 60 тона. С това се поставя началото на българското корабостроене.   На 4 ноември преди повече от 140 години се поставя началото на българското корабостроене. Датата е белязана от събитие, което от там насетне променя родния морския и речен транспорт, транспортна икономика и индустрия – по вода е пуснат първият български метален кораб „Бот 1“.  Това се случва през 1881 г. във Флотския арсенал.

Плавателната машина е с дължина 16 м, широчина 3 м и водоизместимост 60 тона.

Бот №1 е пионерно дело на русенските флотски арсеналци, т.е. на българския военен флот. Дори в една от най-развитите индустриални страни в света – САЩ – около 80 на сто от произведените по това време кораби са все още дървени, а първият руски железен кораб на Черно море е построен едва през 1873 г. или само 9 години преди българския кораб, въпреки несравнимо по-богатия корабостроителен опит в Русия.

В наши дни, обаче, не са запазени много документи, чрез които да може да се възпроизведе неговия облик.

·        Датата 4 ноември е обявена и за Професионален празник на русенските корабостроители.

Бирената традиция – От “Света Петка” до модерни технологии

• Русе има богата история в пивоварството още преди Освобождението. Легендарната първа бирена фабрика, наречена „Света Петка“, се изгражда до пещера със същото име – място, където постоянните температурни условия осигуряват идеални условия за отлежаване на бирата. В този производствен комплекс, изработен със здрави тухли и камък, се произвеждат пилзенска и баварска бира, а главният пивовар Франц Милде, който впоследствие става пионер и в шуменското пивоварство, въвежда модерни машини и техники за времето си.   . В наши дни, пещерата и църквата вече не съществуват, тъй като са били затрупани през 60-те години на миналия век при изграждането на Дъговия мост.    Останки от главната производствена сграда на фабриката съществуват и до днес. Осеметажното здание е било в близост до река Русенски Лом, изградено стабилно с тухли и камък.

През 1882 г. Франц Милде заминава за Шумен, където става съосновател и главен пивовар на „Шуменско пиво“. Брат му Венде Милде е представител на шуменското пивоварно дружество в Русе.

 Въпреки че кризата през 1920 г. оставя траен белег върху пивоварната традиция, имената и технологиите остават живи в сърцата на колекционерите и любителите на бирата.

Първата частна банка в България – „Гердап“

·       През 1881 г. в Русе е основана първата частна банка в България като Акционерно-спестително дружество с името „Гирдап“. Думата е от турско-персийски произход и означава „мочурливо, трудно-проходимо място“. Това е представлявал днешният централен площад на града по онова време.  По време на своето съществуване „Гирдап“ е една от двете големи български банки, наред с Българската търговска банка, основана предимно с местен частен капитал. В Управителния съвет влизат едни от най-богатите русенски търговци и предприемачи. Банка  „Гирдап“ е тясно свързана с Народнолибералната партия. Дейността на банката нараства по време на стопанския възход на страната през първото десетилетие на ХХ век. След края на Световната война банката губи политическите си протекции и през 1924 г. съдът обявява „Гирдап“ в несъстоятелност.      През 1897 г. банката се сдобива със собствена сграда. Проектът е изготвен от инж. Самуил Данаилов. Сградата фигурира на илюстровани пощенски картички като важна архитектурна забележителност на Русе. През 1913 г. пожар унищожава мансардния етаж и след ремонта сградата е надстроена с още един етаж. Ъгловата фасада е увенчана от кула с часовник.

 Модернизация и градоустройство – Вдъхновение от руските инженери

След Освобождението Русе преживява дълбока трансформация, която не се ограничава само до икономическото и индустриалното развитие, а обхваща и коренното преустройство на градската тъкан. През 1878 г. руските военни инженери Ожио и Николай Копиткин полагат основите на първия градоустройствен план за града – проект, който се оказва водещ за бъдещето му.

Визия и иновации в планирането

Руските инженери въвеждат систематизиран подход, който се различава радикално от традиционната османска градска структура. Техният план включва:

• Систематизиране на уличната мрежа: Въвеждането на планирани улици с определени функции – пешеходни зони, търговски коридори и административни сектори – допринася за по-голяма ефективност и яснота в градското пространство.
• Инфраструктурни нововъведения: Изграждането на бордюри и тротоари не само облагородява облика на Русе, но и повишава безопасността за жителите. Добавянето на улични газови фенери с керосин осигурява по-добро осветление през нощта, създавайки уют и усещане за сигурност.
• Хигиена и обществен ред: Планът предвижда и подобрения в обществената инфраструктура, като системи за водоснабдяване и канализация, които допринасят за по-доброто здравословно състояние на населението.

Европейски модел и интернационален обмен

Инженерите не са просто технически експерти – те са носители на европейски идеи за модерно градоустройство. Техният проект за Русе е вдъхновен от западноевропейските модели, където функционалността се съчетава с естетиката и хармонията на градската среда. Това става ясно от:

• Зониране и разделяне на функциите: Идеята за разделяне на търговски, жилищни и административни зони поставя основите за устойчив растеж на града.
• Модерни транспортни решения: Планът предвижда подобрение на транспортната система, което от своя страна улеснява движението на хора и стоки, стимулирайки икономическия подем.
• Естетика и практичност: Създадените зелени площи и обществени сгради не са просто функционални – те придават характер и уникален стил на града.

Дългосрочното въздействие

Работата на Ожио и Копиткин не е само технически проект – тя е символ на прехода от стария начин на живот към нова, модерна епоха. Техните идеи дават импулс за привличане на нови инвестиции, развиване на търговията и културното обогатяване на Русе. Градът не само се преобразява визуално, но и става място, където европейските стандарти за живот и инфраструктура се срещат с българската предприемчивост.

Този градоустройствен проект се превръща в катализатор за дългосрочна промяна – Русе се утвърждава като икономически и културен център, а модерните решения, въведени от руските инженери, остават вдъхновение за бъдещите поколения. Те доказват, че с ясна визия и смелостта да се променят традициите, един град може не само да се адаптира, но и да постави основите на съвременната цивилизация.

Първият флотски духов оркестър.

Оркестърът е създаден през 1884 г. към Дунавската флотилия в Русе. За официална дата за началото му е приета 28 февруари 1884 г. с назначаването на Франц Минарик за капелмайстор. Още на 10 януари с.г., със заповед на командира на Флотилията капитан-лейтенант Зинови Рожественски са назначени първите 22-ма музиканти. Освен това от 1881 г. съществува и нещатен флотски оркестър, който използва трофейни турски инструменти, ръководен от капелмайстор Франц Шебек.

След Освобождението България има нужда от специалисти във всички области. Наред с учители по математика, стенография, рисуване, артисти, занаятчии, индустриалци и учени, от Чехия пристигат много музиканти и капелмайстори. Те пренасят европейския си маниер и култура в новоосвободена България. По тази причина и флотският оркестър в продължение на 36 години се ръководи от чехи, като първите четирима са с едно и също собствено име: Франц Шебек, Франц Минарик, Франц Щрос (възпитаник на Парижката консерватория), Франц Свобода.

От 1887 г. в продължение на 23 години на диригентския пулт е Франц Свобода - ученик на Дворжак, благодарение на когото оркестърът бележи забележително развитие. Петият диригент също е чех: Венцеслав Павел. Интересен е фактът, че ден преди да получи официалното разрешение за сформиране на оркестър, командирът на Флотилията вече е изпратил 1000 златни лева за закупуване на нужните инструменти, като предплата по сметката на известната фабрика „Червени” в Чехия, която тогава е в границите на Австро-Унгарската империя.

Учредяване на първото морско училище

·       През 1881 г. в Русе е учредено морско училище под името Морско машинно училище. Това е първото техническо учебно заведение за обучение на машинисти и огняри.

Именно това са били първите специалности, които са подготвяли кадри за новосъздадената през 1879г - Дунавска Военна Флотилия.

С течение на времето името на училището се променя в "Машинна школа" и на "Техническа школа" . През 1900г. учебното заведение е преместено във Варна,

и се приименува на "Машинно училище при флота във Варна". През 1904г., със закон на Народното Събрание следна ново сменяне на името му

и то е "Машинно училище при флота с права за средно-техническо учебно заведение". С новото име идва ново предназначение - вече училището подготвя

механици за военния и гражданския флот, както и за железниците и въздухоплаването.След 1919 г. училището започва да подготвя и кадри за търговското корабоплаване,

 което показва амбицията на България да развива не само военната си флота, но и търговския флот. По този начин Морското училище допринася

 за цялостната морска култура и стопанския живот на страната, а завършилите специалисти намират приложение в различни сфери на морската индустрия.

 от малко учебно заведение в Русе, през сложни преименувания и премествания, до утвърдено висше учебно заведение във Варна – отразява както амбициите

 на българската държава да изгради силен флот, така и по-общата тенденция към усвояване на съвременни технологии и техническо знание.

Именно благодарение на подобни институции България прави важни стъпки към икономическа и военна самостоятелност в края на XIX и началото на XX век.

.Други иновации

·        През 1870 започва да функционира първата Фабрика за алкохолни напитки на Г. Петру.

·       През 1881 г. е създадена първата фабрика за обработване на кожи на Валентин Месетич и Тасо Елич. За съжаление липсва конкретна информация и подробности относно  фабриката и нейната дейност

Днес, когато се връщаме с поглед назад към тези събития, усещаме пулса на една епоха, която оформила модерния Русе. Първите индустриални изложби, пионерските фабрики, иновативните градоустройствени проекти и културните инициативи – всичко това допринася за богатата мозайка на градската идентичност. Русе продължава да вдъхновява, а неговата история е жив свидетел на непрекъснатото търсене на иновации и стремеж към съвършенство.

Очаквайте продължение в третата част от поредицата, където ще разгледаме следващите стъпки в пионерската история на Русе!

 Снимки : архив Регионална библиотека " Любен Каравелов "