Kак се стигна до общественото възмущение?

На 14 март, след спорна и непрозрачна процедура, Съветът на Европа даде зелена светлина за обсъждане на нов регламент относно ГМО. На пръв поглед – техническа стъпка. Но зад нея се крие потенциално драматична промяна: дерегулиране на новите ГМО, които повече няма да бъдат ясно обозначавани, етикетирани или проследявани от семето до хляба.

До края на месец април, Европейският парламент ще гласува предложение, което може да предаде контрола върху хранителната система на шепа мултинационални гиганти – Monsanto/Bayer, Corteva, Syngenta и BASF.

Потенциални рискове от ГМО според изследвания на независими лаборатории

Докато привържениците на новите генно редактирани култури говорят за иновации и устойчиво земеделие, все повече учени, лекари и еколози поставят въпроса: На каква цена?

Непредвидими генетични мутации

Изследвания показват, че при редактиране на ДНК с техники като CRISPR-Cas9 могат да възникнат нежелани странични мутации, които да променят други гени извън целевия. Това носи риск от неочаквани токсичности или алергични реакции у хората.

Екологични рискове

ГМО културите често водят до загуба на биоразнообразие. Генетично модифицирани растения могат да кръстосат с диви видове и да ги изместят, което нарушава естествения екосистемен баланс. Примери за това вече има в САЩ и Бразилия, където инвазивни ГМО сортове са заменили местни.

Устойчивост към пестициди и суперплевели

Много ГМО култури са създадени да бъдат устойчиви на хербициди (напр. глифозат). Това доведе до свръхизползване на химикали, което не само замърсява почвата и водите, но и създава "суперплевели" – плевели, които вече не могат да бъдат контролирани със стандартни препарати. (Environmental Sciences Europe, 2016)

Загриженост за човешкото здраве

Макар дългосрочните проучвания все още да са ограничени, някои изследвания при животни показват възможни връзки между ГМО храни и хормонални, чернодробни и репродуктивни проблеми. Световната здравна организация препоръчва предпазливост и прозрачност при употребата им.

Етични и социални рискове

Патентоването на семена превръща земеделието в зависима индустрия – фермерите не могат да запазват семена от реколтата си, а са принудени всяка година да купуват нови от патентопритежателя. Това подкопава аграрната независимост и продоволствения суверенитет на цели нации.

Хората казват "Не!" – протестите в София

Сред тълпата пред Европарламента в София, гласовете на обикновените хора звучат по-силно от всякога. Един от организаторите на протеста заяви ясно:

„Категорично възразяваме срещу това семената и растенията да бъдат патентовани. Това е живот, не може да бъде собственост на корпорации. Европа беше последният бастион срещу ГМО – и ето, сега пада под натиска на корпоративни интереси.“

Сред протестиращите е и Илият Цонев – пчелар, човек, свързан със земята и природата:

„Това е нов начин за колонизиране на народите. Който държи храната – управлява света. Ако семената бъдат патентовани, бъдещето на земеделието ще се диктува от една шепа корпорации. Ще купуваме семена на непосилни цени или просто няма да ни ги продават. Това е опасен път, който води до зависимост и икономическо робство.“

„Защитете достойнството на България“

Протестът прерасна в нещо повече от емоционална реакция – той стана морален призив към властта. Граждани, обединени в обща кауза, се обърнаха към българските евродепутати и политическите партии с едно ясно послание:

„Влезте в час с желанието на хората. Или отстъпете. Защото идва момент, в който ще стане нетърпимо. Това е вашата последна възможност да защитите достойнството на българския народ.“

Подкрепата не е само в думите – над 40 000 българи вече са подписали петицията за защита на традиционните сортове семена. Това е не само знак за събуждащо се гражданско общество, а и доказателство, че българите искат българска храна от български семена, за българския народ.

Привържениците на новите ГМО технологии твърдят, че това е пътят към устойчиво земеделие и борба с климатичните промени. Но противниците – учени, фермери, граждани – настояват, че последиците от освобождаване на неконтролируеми генетични модификации могат да бъдат пагубни – не само за здравето, но и за биоразнообразието, почвите и суверенитета на нациите.

Време е за съпротива, време е за избор

Днешната битка не е само за ГМО. Тя е за свободата на избора, за правото да знаеш какво ядеш, откъде идва и кой го произвежда. Тя е за фермера, който иска да запази семената си. За пчеларя, който се бои за кошерите си. За родителя, който иска здравословна храна за децата си. За всеки от нас.

В деня, в който Европа може да се огъне под корпоративния натиск, гласът на улицата напомня: храната е живот. И животът не се патентова.

Кадри и видео от протеста:  Студио Ефир