На 15 май 2025 г., в зала „Княз Александър I“ на Регионалния исторически музей в Русе се състоя представянето на книгата, която бележи едно дълго и достойно пътуване – както за институцията „поща“, така и за русенската градска памет. В присъствието на представители на местната власт, на „Български пощи“ и културни дейци, Хачик Лебикян показа за пореден път своето постоянство в търсенето, подреждането и съхраняването на детайли от градската история.

Особено внимание е отделено на Русенската телеграфо-пощенска и телефонна станция – институция, играла ключова роля в развитието на града като комуникационен център. Изследването се опира на богат архивен материал, включително карти от началото на XX век, редки документи и спомени. Сред най-ценните източници са и дарените от автора военни писма на неговите родители – свидетелства за едно време, когато писмото е било не просто комуникация, а връзка на живот и надежда.

В корените на тази книга стоят не само научният интерес, но и дълбоко личен сантимент. В семейния дом на Лебикян в продължение на 80 години са се съхранявали писмата, разменени между родителите му по време на военната служба на баща му и Втората световна война. Запазени са не само редовните писма, но и военни пощенски картички, както и една рядка телефонна връзка – епизод, който придава на книгата човешко лице и споменът – пулс.

Даряването на тази кореспонденция на Държавен архив – Русе през 2020 г. е част от по-широката мисия на автора да опазва културната памет – не просто като историк, а като гражданин.

Кметът на Русе Пенчо Милков, присъствал на събитието, с уважение отбеляза значимостта на труда на Лебикян:

„С вашите изследвания вие се превърнахте в истински пазител на паметта на нашия град. Разказвате не само за сгради и улици, а за хора и съдби, за малки и големи истории, които заедно изграждат душата на това място.“

Книгата завършва с поглед към съвременното състояние на пощенската служба в Русе. В града днес функционират 19 пощенски клона, които продължават да изпълняват своята роля, макар и трансформирана от дигитализацията. Лебикян проследява промените след 1992 г., създаването на нови структури и предлагането на модерни услуги – доказателство, че пощата не само оцелява, но и се адаптира.

С „Русенската поща (1879–2025)“ Хачик Лебикян вписва още една важна глава в културната летопис на Русе. Със своя изследователски труд, той дава глас на едно минало, което – макар и променено от времето – продължава да живее в стените на сградите, в писмата, в спомените, и най-вече – в думите

“Когато пощальонът носеше не просто писмо, а присъствие”

„Русенската поща“ е не само историческа хроника, но и почит към невидимите нишки, които ни свързват през времето.