Филмът, заснет и режисиран от самия Симеонов, предлага многопластова картина на Камино – не само като географски маршрут, а и като вътрешно преживяване, като метафора на духовното търсене. Това е продукция, родена не от студиен сценарий, а от реалния път на стотици километри, извървени с камера в ръка и сърце, отворено за историите на хората.

„Опитах се да направя смесица от лично преживяване, гледните точки на хора, които са изпитали пътя вече…“, споделя авторът в специално интервю по повод прожекцията. В лентата участват реални пилигрими, хоспиталеро (хижари) и случайно срещнати музиканти по пътя – все хора, които носят духа на Камино в ежедневното си общуване.

Пламен Симеонов се опитва да съчетае културното многообразие на маршрута с духовното му значение, без да загърбва физическите изпитания и романтиката на странстването. В неговия разказ за поклонническия път се преплитат и нотки на фантазия, и неочаквана любов – не просто като сантимент, а като усещане за свързаност между хора, които за пръв път се срещат и веднага се разбират.

„Хората са по-отворени на Камино… Сякаш се разпознават. Там се случват и любовни истории, и нови приятелства. Но има и по-висша форма на любов – към човека като човек, извън религия, пол или произход.“

Един от най-запомнящите се моменти от пътешествието е разказът за отклонението от основния маршрут – експедиция към пещерата на Сан Хенадио, след древна карта, съставена от Майстор Тамплиер. Групата извървява стръмен и дълъг път до пещерата, преминава покрай хилядолетно тисово дърво и през селища, напомнящи български възрожденски градчета. Те пренощуват в пещерата, правейки си вечеря на свещи под открито небе, осеянo със звезди – сцена, достойна за художествена киноинтерпретация.

Филмът не е просто визуален дневник. В него са вложени познания за видео теория, приложени с минимално техническо оборудване, което обаче не прави компромис със съдържанието и посланията. Симеонов сам заснема и монтира кадрите, като съчетава интензивния ритъм на самото ходене с артистичния стремеж да предаде усещането за Пътя – и като физическа реалност, и като метафизично преживяване.

„Никой не очакваше да види такъв краен продукт, направен при такива импровизирани условия, техника и бюджет. Но ето – ентусиазмът беше водещ.“

Прожекцията в Русе има и силно емоционално значение – това е своеобразно завръщане у дома на филма, който вече е представен успешно още през 2018 г. Този път авторът ще бъде лично присъстващ, за да разкаже повече за творческия и човешки път, който стои зад камерата.

„За мен Камино беше естествено продължение на вътрешната ми настройка. Там просто бях себе си – без хорски предразсъдъци, без нужда да се преструвам. Това е свобода, която рядко се изпитва в ежедневието.“

Симеонов вярва, че Пътят е достъпен за всеки, който иска да го извърви – независимо от възраст, физическо състояние или житейска ситуация. Вярата в търсенето е движещата сила, а самото пътуване – процес на вътрешна трансформация.

Прожекцията е с вход свободен, което е още една покана към широката публика да се потопи в един свят, в който красотата на природата, искреността на човешките отношения и търсенето на смисъл вървят ръка за ръка. Филмът на Пламен Симеонов е едновременно пътепис, философско есе и художествено изразено преживяване, което не се нуждае от високи бюджети, за да остави дълбока следа.

·        30 април, 18:00 ч.
 Зала Заседателна, РБ „Любен Каравелов“, Русе
 „Ел Камино – Пътешествие за духа“
Вход свободен

 Снимки : Регионална библиотека " Любен Каравелов " гр. Русе