Българският спорт има своите икони, чиито постижения остават в историята. Един от най-светлите примери за отдаденост, воля и непримирим дух е Валентин Йорданов – олимпийски и многократен световен шампион, чието име завинаги ще бъде свързано с българската борба.

Русе – средище на борбата

Русе от десетилетия е един от водещите центрове на свободната борба не само в България, но и в световен мащаб. Още преди появата на големите шампиони, регионът е бил известен с талантливи борци като Иван Дочев, Радко Касабов, Георги Фучеджиев, Гудито Пехливан и други. Техният път по-късно е продължен от великите имена в българската борба – Иван Илиев, Валентин Гецов, Валентин Савов, Огнян Николов и, разбира се, Валентин Йорданов.

Началото на един шампион

Валентин Йорданов е роден на 26 януари 1960 г. в село Сандрово, Русенско. Още на 10-годишна възраст започва да тренира свободна борба в местната спортна зала, а негов наставник става Георги Ачев. След като завършва Спортното училище „Майор Атанас Узунов“ в Русе през 1978 г., Йорданов продължава пътя си в Спортната школа на ЦСКА. Там, под ръководството на Янчо Патриков, развива още повече таланта си, като междувременно завършва висше образование в Националната спортна академия със специалност „Треньор по борба“.

В течение на 20 години Йорданов доминира в свободната борба в категория до 52 кг. Участва в 31 големи първенства, 90 международни турнира и републикански шампионати, като записва впечатляващите 658 срещи, от които губи само 11, без нито едно поражение с туш.

Сред най-значимите му успехи са:

Световни титли:

• 7 златни медала (1983, 1985, 1987, 1989, 1993, 1994, 1995)
• 2 сребърни медала (1990, 1991)
• 1 бронзов медал (1986)

Олимпийски медали:

• Златен медал (Атланта, 1996)
• Бронзов медал (Барселона, 1992)

Европейски титли:

• 7 златни медала (1982, 1983, 1985, 1986, 1987, 1988, 1989)
• Сребърен медал (1984)
• Бронзов медал (1981)

Йорданов е обявен от Международната федерация по борба (FILA) за борец №1 в свободния стил на ХХ век и е приет в Залата на славата в Оклахома, САЩ.

Живот след спорта

В началото на 90-те години Йорданов заминава за САЩ, където се състезава за отбора Foxcatcher, ръководен от Джон Дюпон. Постепенно се издига до треньор в клуба.В началото заминава сам и след година на размисъл и живот на кръстопът, решава да се установи трайно в САЩ, като вземе със себе си и семейството. От организацията на отбора му предоставят условия за живот за него и семейството му.

В края на 2000 г. се завръща с жена си в България, като децата му остават да живеят там. От 2001 г. става член на Българския олимпийски комитет, а по-късно – и негов заместник-председател. Избран е да отговаря и ръководи олимпийската подготовка и за програма „Олимпийска солидарност“. В продължение на 19 години оглавява Българската федерация по борба, като остава един от най-значимите фактори за развитието на този спорт у нас.

Заветът на шампиона

В различни интервюта в национални медии той споделя, че голяма част от победите му се дължат на нестандартния и неподръжим стил – така наречен от него „хазартен стил“, в който взема много точки, но и губи много с всеки един риск в стратегическата си игра.Също така споделя“ първо трябва да победи себе си, а после и противниците си на тепиха.“  На въпрос, кой е бил неговият кумир в спорта той отговаря : „Като малък мечтаех да се докосна до Боян Радев.“

Освен с многобройните си спортни успехи, Валентин Йорданов е известен и с приноса си към младите таланти в борбата. Лично финансира възстановяването на спортни зали и подкрепя регионалните клубове.

Веднъж при посещение на родителите си в село Сандрово, забелязва окаяното състояние на спортната зала по борба,в която той започва първите стъпки и заедно с брат си решават с личните си средства да направят цялостно освежаване и подмяна на инвентара вътре в залата.  И така на на 30 октомври 2016г. олимпийският шампион и тогавашен президент на Българската федерация по борба участва в откриването ремонтираната зала в родното си село Сандрово. Въпреки че разполага с един тепих, в нея има всички удобства за пълноценни тренировки. Има и кът, който разказва със снимки, купи и медали историята на сандровските борци от 50-те години на миналия век до днес, както и историята на българската борба.

Българският спорт днес – как да върнем славните години?

Днес българският спорт се нуждае от нова стратегия, мотивация и по-добра подкрепа за младите таланти. Йорданов неведнъж е подчертавал, че успехите му се дължат на дисциплина, нестандартен стил и рисковани, но добре премерени стратегии. Дали можем да изградим нови шампиони, които да покорят световните върхове? Какво е нужно, за да се върне славата на българската борба и спорта като цяло?

Отговорът е в съчетанието на традиции, инвестиции и вдъхновение от големите имена като Валентин Йорданов – една истинска легенда на българския спорт.

Снимки : Sportal.bg