Липсата на модерна лъскавост понякога ни кара да забравим тяхното значение и история. Тази статия е вдъхновена от стремежа да събудим паметта на поколения русенци за ключовата роля на Русе в развитието на България след Освобождението – в индустрията, науката, културата и архитектурата. В поредица от статии ще разкрием събитията и нововъведенията, случили се за първи път в България именно в Русе.

Първата съвременна печатница по българските земи 

През 1864 г. в Русе е създадена първата българска съвременна печатница, наречена „Вилаетска печатница“. Макар по онова време България да е все още част от Османската империя, създаването на първата машинна печатница в русенския вилает е повод за гордост. Днес „Дунав прес“ е наследник на тази печатница, която бързо се превръща в културна институция. До Освобождението „Вилаетска печатница“ издава 163 книги, полагайки основите на съвременното книгоиздаване в България.

Кръщаване на улиците в града

Още преди Освобождението, през 1865 г., Русе става първият град в България, където улиците получават имена и номера. Това улеснява ориентацията на местните и чуждестранни граждани и представлява важна крачка към модернизацията на градската инфраструктура. През XIX век Русчук, както тогава е известен градът, се утвърждава като един от най-значимите административни центрове в европейските части на Османската империя.

Първото модерно земеделско стопанство – Образцов чифлик

През 1865 г. турският реформатор Мидхад паша основава модерното земеделско стопанство Нумуне чифлик, по-късно известно като Образцов чифлик. Първият управител на стопанството е чешкият земеделски специалист и революционер Ангел Кънчев. На 13 декември 1879 г. княз Александър Батенберг подписва указ №374, с който „Образцов чифлик“ е преобразуван в първото земеделско училище в България. Училището е създадено по модела на френските земеделски училища и включва всички елементи от производствения цикъл на селскостопанската продукция.

Първото метеорологично наблюдение и развитие на науката

Русе играе ключова роля и в развитието на българската наука. През 1866 година в града започват първите редовни метеорологични наблюдения в страната, организирани с помощта на австро-унгарския консул. Тази първа метеорологична станция се намира в консулството и функционира до 1872 година. През 1879 година със създаването на Дунавската флотилия в Русе се поставят основите и на българския военен флот. През 1883 година капитан-лейтенант Рождественски полага началото на създаването на военна метеорологична станция в града.

Първата изградена жп линия 

Русе е пионер и в развитието на транспортната инфраструктура в България. Градът е ключова точка за Дунавската железопътна линия, която свързва България с Европа. Първата железопътна линия в страната, свързваща Русе и Варна, е построена от английската компания на братята Хенри и Тревор Бъркли. Линията е открита на 7 ноември 1866 година и има дължина 223 километра.

Проектът за свързване на Русе със залива Сарос на Мраморно море е одобрен още през 1856 г. от османския султан. Строителството започва през 1864 г., като всички машини и инструменти се внасят от Англия. Макар трасето да не взема предвид местната търговия и интересите на населението, тази линия поставя началото на модерния транспорт в България.

Това е само първата част от поредицата за нововъведенията в Русе – град, който е не само свидетел, но и двигател на модернизацията в България. Следващите части ще разкрият още интересни факти и събития, които утвърждават Русе като град на първите.

Снимки : архив Регионална библиотека "Любен Каравелов" гр.Русе