Проектът, който предвижда изграждането на 8,53 хектара зелена инфраструктура в няколко квартала на Русе, цели намаляване на фини прахови частици (ФПЧ10) и създаване на по-здравословна градска среда. Инициативата съвпада със съвсем реалните тревоги на русенци – граждани, които не само усещат проблемите с белите си дробове, но и излизат по улиците да протестират. Само преди дни – на 26 април – протест под надслов „Да защитим децата си“ блокира Дунав мост. Причината: мръсният въздух, липсата на резултати и дълбокото усещане, че красивите обещания не се превръщат в чисто дишане.

Проектът за озеленяване се фокусира върху междублокови пространства и булеварди, като „Чародейка“ и „Дружба“. Ще се засадят растения, които „улавят“ праховите частици, ще се изградят поливни системи, а терените ще бъдат обезопасени с колчета и плочи. На хартия това изглежда като подреден учебник по градска екология. Но дали зеленият грим може да прикрие индустриалния тен на Русе?

Скептицизмът се поражда не само от минали обещания, а от очевидното несъответствие между мащаба на проблема и локалния характер на решението. 8,5 хектара зеленина в един индустриален град, където заводите на километри разстояние бълват замърсители, звучат повече като символичен жест, отколкото реална намеса. И колкото и полезни да са растенията, трудно е да си представим как те ще се справят със системните проблеми: трансгранично замърсяване, липса на екологичен мониторинг, неефективен контрол над индустрията и замърсяването от автомобилния трафик.

Проектът е част от европейския отговор на решение на Съда на ЕС, който още през 2017 г. осъди България за неспазване на нормите за ФПЧ. Но години по-късно в Русе хората още се задавят. И когато една зелена стратегия се представя като панацея, а в същото време хората блокират мостове, се налага въпросът: не бъркаме ли симптомите с причините?

За да бъде истински ефективен, подобен проект би трябвало да бъде само началото. Къде са плановете за намаляване на автомобилния трафик, за енергийна ефективност в индустрията, за електрифициран обществен транспорт? Ако не се адресира замърсителят, всяка зелена площ е просто опит да се измие лицето на града с листа и стебла.

Русе заслужава да диша. Не с 3,5 милиона лева на стойност декларации, а с мащабна, интегрирана и дългосрочна стратегия, която да включва както озеленяване, така и сериозни ограничения за замърсителите. Без това, проектът остава добре подредена витрина – зелена, красива, но задушена.

Може ли въздухът в Русе да стане по-чист?

Оставяме отговорът на Вас!

Снимки : интернет