Историята на храма започва през 1928 година, когато архитект Сава Бобчев получава задача да изготви проект за нова църква, която да се превърне в духовно средище на растящия квартал край новия градски парк. Основният камък е положен от митрополит Михаил Доростолски и Червенски на 23 септември същата година – символичен акт на вяра и бъдеще.

Изграждането продължава няколко години, като иконите са изписани от утвърдени художници, сред които проф. Стефан Иванов, Господин Желязков и Тодор Янков – същите майстори, участвали и в изографисването на Катедралния храм. През 1934 г. църквата е осветена тържествено и оттогава, без прекъсване, служи на вярващите.

Днес, близо век по-късно, храмът все още посреща богомолци – между 40 и 70 души всяка неделя. В делнични дни службите са по-скромни, но неотменни. Въпреки това, сградата е сериозно засегната от времето и липсата на основни ремонти:

• Цялата дължина на пода е пропукана в резултат на улягане – структурен проблем, който не търпи отлагане.
• Стенописите, изрисувани от ръцете на признати художници, са повредени от влага и течове – тиха ерозия на културно наследство.
• Каменната фасада е замърсена от десетилетия и не е била почиствана от самото изграждане на храма.
• Прозорците – 55 на брой, с железни рамки – са силно корозирали. При вятър в храма се усеща течение, което дори гаси свещите.

Само подмяната на прозорците изисква 86 000 лева, като към момента са събрани около 39 000 лева. Те ще покрият прозорците на първия етаж, които вече са поръчани и се изработват. Но сложните им форми изискват време и прецизност. Необходимата сума за прозорците на горния етаж и купола възлиза на още 47 000 лева. След това ще последват събиране на средства за почистване на фасадата, укрепване на конструкцията и реставрация на вътрешната живопис. Крайният разход за цялостното възстановяване ще бъде около 480 000 – 490 000 лева.

Далеч отвъд тухлите и мазилката, обновяването на храм като „Успение Богородично“ е акт на културна памет и духовна отговорност. В едно общество, където модерността често изтласква традицията, съхраняването на подобни места е и начин да утвърдим кои сме. Църквата е символ и на друга ценност, днес често пренебрегвана – общностността. Самото ѝ изграждане през 30-те години е било възможно благодарение на обединените усилия на граждани, майстори, духовници и дарители. Днес тази традиция на съвместна отговорност отново се пробужда, макар и с несигурни стъпки.

 „Имаме надежда. Поръчали сме първата част от дограмата. Надявам се до началото на идния месец тя да бъде монтирана. Но пред нас има още дълъг път“, казва отец Симеон Николов – човек с мисия и неизчерпаема отдаденост. Той споделя, че след приключване на прозорците, вниманието ще се насочи към пукнатините и повредените стенописи. Отдавна закърпеният покрив също изисква нов оглед и евентуални мерки.

Как да помогнем за възстаноивяването на храма?

Всеки, който желае да бъде част от спасяването на тази културна и духовна перла, може да го направи чрез дарение по следната сметка:

Дарителска кампания за ремонт на храм „Св. Успение Богородично“, гр. Русе
Банка ДСК
IBAN: BG06STSA93000025766286
BIC: STSABGSF
Основание: Дарение за ремонт на храма

Снимка : интернет