Тази година усилията бяха насочени към квартал „Ялта“ — по-конкретно пространствата около спортния комплекс, руското консулство и Пантеона на възрожденците. Участниците, предимно тийнейджъри и хора на средна възраст, се справиха със задачата въпреки неприветливите условия. Въпреки ограниченото присъствие заради лошото време, около 15 души се включиха активно в кампанията и събраха приблизително същия брой чували с отпадъци.

Особен акцент бе поставен върху разделното събиране на пластмасовите бутилки — в подкрепа на националната инициатива за въвеждане на депозитна система, координирана от сдружението „За Земята“. Така кампанията надхвърли локалното си значение и се включи в по-широк дебат за устойчивото управление на отпадъците в България.

Освен основната цел — почистването на „Ялта“, ентусиасти доброволно разшириха обхвата на акцията до части от Парка на Възрожденците. Оттам бяха извадени десетки фасове, битови отпадъци, изхвърлени опаковки и дори осветителни пури — вид отпадък, който изисква специално третиране. Най-замърсен се оказа районът около Арената и кръговото движение — своеобразно „огледало“ на обществените навици, но и отправна точка за промяна.

Почистването на Русе не е просто санитарен акт — това е израз на отношение към средата, в която живеем. Когато млади хора излизат доброволно, въпреки дъжда, за да съберат фасовете, които други са оставили, това е морален урок по отговорност. Те ни напомнят, че дори когато усилията изглеждат малки, те носят осезаема промяна.

Инициативата „Нашият град е наша грижа“ не е просто кампания, а културен акт на грижа към мястото, което всички наричаме дом. Русе може с гордост да покаже, че  има будни младежи, които действат, и резултати, които се виждат.

Следващото почистване е само въпрос на време. А до тогава — нека всеки от нас се замисли какво оставя след себе си.

Снимка : фейсбук страница "Нашият град е наша грижа"