В това са вярвали нашите деди. В това са се вричали. За това са проляли кръвта си, като са оставили своите деца сираци, знаейки, че ще им поставят условия за по-добър живот, едно по-светло Бъдеще, да има една мирна и свята Република – България.

               В наши дни честваме святата памет на всички знайни и незнайни борци за свобода на 3ти март – датата на подписването на Санстефанският мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на Руско-турската война (1877 – 1878) г. и урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско иго в България.

В Русе тази година празникът бе отбелязан с особена тържественост, събирайки заедно хиляди граждани, отдали сърцето си на родината.

Още в утринните часове на деня пред величествения Паметник на свободата се събраха русенци от всички възрасти. В очите на децата искреше чиста гордост, възрастните с умиление си спомняха за предците си, а младежите се вдъхновяваха от идеалите на онези, които се бориха и проливаха кръвта си за България. По традиция бе приет почетният караул, а Негово Преосвещенство Главиницкият епископ Макарий заедно с духовници от Русенската Света Митрополия отслужиха заупокойна молитва за падналите за свободата. След това,събитието продължи с поднасяне на венци и цветя от представители на русенските училища, русенския университет, библиотеката, партийни представители, общински съвет от Русе, както и от много родолюбиви граждани и организации.

Сред вдъхновяващите моменти от честванията бе инициативата на учителката Елица Йорданова и нейните ученици от СУ „Васил Левски“. Те създадоха внушителен 900-метров национален флаг – символ на родолюбието, който бе разгънат от над 2000 души по русенския кей. Това бе не просто опит за рекорд, а послание към цяла България – свободата е жива, когато сме заедно! Знамето е шито от четири професионални шивачки в продължение на 10 дни.  България и силата на духа не се измерват в метри. Важни са символите, които ни сплотяват заедно.  Събитието имаше за цел и да подобри рекорда за най-дълъг изпат флаг в България. Финансирането на идеята е съвместното взаимодействие между учители,родители и ученици и в рамките на 1 седмица,с взаимни усилия са успели да съберат необходимата сума.

Какво следва да се случи с този флаг?  - представители на училището споделят, че смятат част от флага да се раздели на парчета и от него да се направят десетки флагове, които да бъдат дарени на различни училищни и административни центрове, както и спортни школи, в които липсват такива или съществуващите са захабени. По този начин символите на българщината  ще бъде разпространен в по-голяма част от града ни.

През целия ден Русе бе завладян от патриотични инициативи включващи и хоротека организирана от танцов ансамбъл „Родолюбец“.   А  вечерта театралните почитатели имаха възможността да се насладят на класическата постановка „Под игото“, представена от Драматичния театър „Стоян Бъчваров“. Двата спектакъла бяха безплатни за всички  и успяха да принесат зрителите в онези съдбовни времена на борбата за свобода.

В знак на признателност и стремеж да направи празника достъпен за всички, Община Русе осигури безплатен градски транспорт и свободен достъп до исторически и културни обекти. Пантеонът на възрожденците, Къщите музеи на Баба Тонка и Захари Стоянов, Историческият музей и Римската крепост „Сексагинта Приста“ отвориха вратите си за гражданите, припомняйки им заветите на миналото.

Русе доказа, че паметта за борците на свободата не избледнява, че българщината е жива и че идеалите на дедите ни продължават да ни вдъхновяват. В сърцата на всички, които се стекоха на честванията, отекваше една обща мисъл: „България е нашето минало, настояще и бъдеще!"